На 13 март своят 65-ти рожден ден отбелязва Бойко Ламбовски (р.

На 13 март своят 65-ти рожден ден отбелязва Бойко Ламбовски (р. 1960), български стихотворец, журналист, есеист и преводач.

Бойко Ламбовски приключва междинното си обучение в Софийската френска гимназия „ Алфонс дьо Ламартин “, а висше в Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва. Работил е в апарата на Съюза на българските писатели и Централния студентски дом на културата. Бил е шеф на Центъра на книгата към Министерството на културата и зав. отдел „ Култура “ на в. „ Сега “.

Автор на стихосбирките «Вестоносец» (1986), «Ален декаданс» (1991), «Едварда» (1992), «Критика на поезията» (1995), «Господ е шеф на караула» (1999), «Тежка картечница преди сън» (2004).

Лауреат на доста награди за лирика, сред които «Владимир Башев» – за дебютна книга, «Гео Милев» – за принос в актуалното изкуство, «Дървената роза» – за книгата му «Ален декаданс» и други Книгата му «Тежка картечница преди сън» е номинирана за Международната премия «Балканика» (2003).  

Стиховете му са превеждани на сръбски, немски, британски, съветски, чешки, полски, италиански и други езици. Пише журналистика и есеистика. Превежда от френски и съветски.

Председател е на българския ПЕН център от 2013 година до 2019 година

СПОДЕЛЯНЕ НА МЕТАФИЗИЧЕН ОПИТ

                                                           На Панко

 Човеците отглеждат плодове,
стада и челяд в земните градини.
На доста и разнообразни богове
се молят за реколтата си, сине. 

Аз тези богове по имена
познавам, само че не съм им бил на посетители.
Уцелвал ме е с къса светлина
единствен Пеперудения Господ.

Той всеки ден, до момента в който си дете,
кръжи над теб с прозирното си тяло,
и бликове танцуващи плете
като видяло слънце огледало.

Но ти не го и забелязваш – не.
Тогава още самичък си пеперуда,
размахала криле и колене
в поток от непресъхваща изненада.

А след това той е различен. Дали цвета
мени, или се подвига в своя космос;
все по-широка сянка над света
намята Пеперудения Господ.

И става синкав и неосезаем.
За момент го мернеш – кацнал върху храма,
само че ето – пеят, служат му, а пушек
е към този момент той и никакъв Го няма.

Или – сходно бомбардировач
над пясъците мрачен кръст развява,
а след секунда – нищо. Тънък рев
на мястото му се доизпарява.

Светулчесто разсее твоя мрак;
ти почнеш да ликуваш – Той въздиша.
Отец намериш ти, а Той – сирак…
Ти тържествуваш; Той си е отишъл…

Внимавай, сине – Той наподобява нерешителен,
и лековат, и присмехулник просто…
Не е по този начин: и с тихия си смях
е заплашителен Пеперудения Господ.

Мнозина се догаждат за това,
и вършат всичко, с цел да оглушеят.
Но оня смях пораства като трева,
а след това ни затиска като нея. 

Дано усетиш яркия му вик
през някоя Марина, Нина, Ина…
Човеците го считат за обич –
екстаз и Божа тъга то е, сине.

Дано, когато напълзи въпреки всичко
и теб смехът, всевластен като троскот,
не се страхуваш към този момент. То е знак
за непосредственост с Пеперудения Господ.

ТЕЛЕФОН

През 7000 километра
и 300 месеца беднота
той й направи пъклен
зашеметително предложение:

– Значи виж – сподели той – не стана
през тоя живот обичането.
Дай горе твърдо да си желаяме
два нови живота – наоколо.

Помълча и добави безшумно:
– Защото не виждам друга
причина отново да се раждам,
в случай че те няма в близост.

Тя стоеше в ръка с ютия,
а в другата – със слушалка.
После безшумно подпря ютията,
и ютията така застина –
като вирнал носа си лайнер
в картина на маринист.

– Здравей – сподели тя – от дълго време
не си се обаждал. Всъщност
е радостно да те чуя.

А след това не сподели нищо
нито тя, нито той, тъй като
летяха мисли и хора,
течаха скали, цъфтяха
свръхнови звезди и всякакви
прелестни цветя на протеста.
А те като гибел са ярки –
като гибел или като букви
в букварите по обичане.

Но жиците не улавят
такива неща към момента.
Те – жиците – подхождат
на своя си и на нашия
несложен потенциал.
В което си има логичност.